Хаотичният десант „Спешна ярост“
Гренада е най-южният от Антилските острови. Държавата заема и южната част от архипелага Гренадини, където най-големият остров е Кариока. През 1983 година в Гренада живеели в беднотия и мизерия малко повече от 90 000 души. Населението на столицата Сейнт Джордж било единствено 7,5 хиляди жители. Забележителност на града бил Медицинският институт, където са учили почти 700 американски студенти. Това просветително институция носело на държавния бюджет към 10-15% от годишните му доходи.
През 1979 година Морис Бишоп, ръководителят на лявото придвижване JEWEL, провел прелом и отстранил от поста му министър-председателя Ерик Гери, който бил заседнал в корупция, окултизъм и битката против дисидентите. Бишоп неотложно открил военни и търговски връзки с Куба и Съветския съюз. Държавата имала най-голяма потребност от развиването на комфортно разположеното интернационално летище, с цел да усили приходите си от самолетен трафик. До есента на 1983 година 700 военни строители от Куба съвсем приключили построяването на нова писта.
Новият 40-и американски президент Роналд Рейгън бил неприятно сюрпризиран. Не стига, че комунистите към този момент били в Куба, Никарагуа, насмалко и в Салвадор – а в този момент и в Гренада строят летище. Явно нещо трябвало да се направи!
В това време заместникът на Бишоп, радикалният болшевик Бернард Корд, на 13 октомври 1983 година арестувал своя началник, който скоро бил разстрелян. В страната настъпили безредици.
При това състояние за американците първостепенна задача било да изведат сънародниците си от зоната на спора – това били най-много студентите, които учели в Сейнт Джордж. В Съединените щати бързо събрали бойна група от 82-ра въздушно-преносима дивизия, 2 подразделения рейнджъри и отряд морски пехотинци.
Проблемът бил, че никой нямал съответен проект за деяние. А в това време десантът на острова под кодовото име „ Спешна гняв “ (Urgent Fury) бил плануван за 05.00 ч. на 25 октомври 1983 година Войниците взели със себе си двоен ресурс патрони за карабините М16 – само че не носели гранати.
Хеликоптер на морската пехота Sea Knight седи на плажа, откакто бе свален от противовъздушен огън на 25 октомври 1983 година Снимка: Уикипедия
В избрания час десантниците с транспортни самолети С-130 поели към Гренада, с цел да завземат летището в южната част на острова. Два дни преди този момент там се десантирал екип от 4-ма елитни пехотинци – „ морски тюлени “, само че всички се издавили в бурното море. Така почнали неприятностите, които в този момент обаче траяли. Локаторите и навигационните системи на първите 2 самолета блокирали. Така рейнджърите с 3-ия аероплан били принудени да кацнат първи – в 5.30 ч. сутринта. Откъм острова зенитни оръдия разкрили слаб огън, само че американските самолети за огнева поддръжка AС-130 „ Спектър “ бързо ги предиздвикали да замлъкнат.
Пехотинците се десантирали настрана от другите – с вертолети в източната част на Гренада. Най-вълнуващите завършения се паднали на специфичните сили, които се приземили с 30 минути по-късно от плануваното. Въоръжени единствено с картечни револвери, те се оказали като на длан пред позициите на съперника, чиито бойци били въоръжени с автомати „ Калашников “ АК-47. Затова тук-там командосите били принудени небрежно да избягат в тропическата джунгла. Друг екип „ морски тюлени “ бил заставен да се върне назад в морето.
Поради мощния обстрел с „ калашниците “, командосите се помолили за помощ от всички вероятни сили – самолетите за огнева поддръжка, вертолетите на морските пехотинци, изтребител-бомбардировачите А7- “Корсар “ на Военноморски сили. Тогава към този момент хаосът навлязъл в своята кулминационна точка. Два американски вертолета се сблъскали, един от водачите умрял. Други 2 били свалени от зенитния огън, починали още трима души. Освен това един от военноморските „ Корсар “-и унищожил локалната лудница, тъй като я сметнал за боен обект.
Междувременно в 7.35 рейнджърите завзели летището. Техен джип тръгнал да оборудва контролно-пропускателен пункт, при което обаче изгубил ориентировка и попаднал под обстрел. Загинали 4 рейнджъри, 1 бил тежко ранен. Към обяд височините към летището към този момент били под контрола на рейнджърите. Самолети с десантници от 82-ра дивизия почнали да кацат на пистата.
В 15.30 часа три бронетранспортьора БТР-60 ненадейно нападнали американците. Американските бойци в отговор почнали да стрелят с гранатомети и безоткатни реактивни 90-мм оръдия – 2 бетеера били развалени, а трети погубен от щурмови аероплан А7 „ Корсар “.
Сутринта на 26 октомври морските пехотинци с танкове М60 и амфибии въпреки всичко съумели да се промъкнат към обстрелваните флотски командоси. Неочаквано патрулен екип попаднал на кубинска засада – двама американци били убити, а петима ранени. Едва в 8.35 множеството кубински строители се предали.
Привечер студентите били отведени от острова с хеликоптери CH-46, при което една машина закачила палма с витлото си и паднала – само че, за благополучие, никой не умрял. На другия ден сякаш всичко било наред – до момента в който един „ Корсар “ по простъпка не нападнал с ракети и снаряди щаба на парашутистите от 82-ра дивизия. Били ранени 17 души, един от които по-късно умрял.
Сега било належащо да се превземе казармата, където се били укрепили стотици кубинци. Американските рейнджъри се качили на вертолети „ Черна акула “ и изхвърчали. Кубинците със мощен огън развалили хидравликата на машините и две от тях се сблъскали във въздуха. Трети вертолет при приземяването си се натъкнал на канавка и при опита да излети се блъснал в другите два. В тази бъркотия американците, които били вътре във вертолетите, на практика не получили рани, само че тези, които се озовали извън, били насечени от витлата. Трима рейнджъри починали, а 5 били тежко ранени.
Така в резултатът от интервенцията „ Спешна гняв “ починали 19 американци, (от над 7000 участващи в нея), 25 кубинци, 45 въоръжени гренадци и минимум 24 цивилни.
Студентите и другите чужденци били откарани от Гренада, пленените кубинци били отпратени за родината им. Разбили се общо 9 вертолета, които към този момент не подлежали на ремонт.
